Оборът /Barn



Конструктивни елементи на обора
  • СТЕНИ

Околните стени  на обора трябва да се изграждат от материал който е лош проводник на топлината , за да не се изстудява помещението – въздухът се стопля от самите животни при хранене.Най- подходяща е тухлената зидария с 1  1/2 тухла(тухла и половина) ,възможно е да се зида и с камък ,но обезателно от вътрешната страна трябва да се подзида с тухла или кирпич. Когато се зида с кирпич – зидарията започва около 0,50 м. от нивото на пода ,за да се запази кирпича от овлажняване.За да не се покачва влагата по стените и да не овлажнява помещението се прави хоризонтална изолация.Под нивото на подовата настилка може да се положи 2 см. дебел пласт от циментова замазка 1:1 или друга подходяща изолация.Каменната зидария не само държи студено помещението ,но при нея по стените кондензира голяма влага, тъй като въздухът в обора се овлажнява и от самите животни.Тази влага е вредна както за животните , така и за конструкциите на стените-греди, прозорци и др.Паянтовите стени с пълнеж от тухли или кирпич също са пригодни , но задължително трябва да започват на 0,50м.от пода на помещението.

  • ПОД

Подът на обора трябва да се издига на 0,30 м над нивото на двора.Настилката на пода за леглата на животните трябва да е суха , да не се разрушава от стъпването на добитъка и да не пропуска водите който трябва да се отичат към пикочната вада.Животните доста дълго време лежат ,затова подът на леглата трябва да е топъл-направен от материали който са лош проводник на топлината.Най-евтино настилката може да се направи от плочести камъни-калдаръм положени върху 8—10 см.пясък.Ако камъните се фугират грижливо с циментов разтвор, настилката се подобрява значително и течностите няма да се просмукват в подложения пясък където става най-голямо замърсяване и започва гниене.Тази настилка е евтина ,но държи студено,ето защо подът винаги трябва да се настила с дебел пласт слама или най-малко да се постави подвижен дъсчен под върху мястото където животното лежи постоянно.Този дъсчен под може да се направи и от дялани гредички,равно наковани една до друга .

Настилка от избрани добре изпечени тухли,о още по-добре кухи тухли – наредени ребром върху пясък с дебелина  8—10 см и с фугирани междини с циментов разтвор –тази настилка е по-топла от каменната ,но тухлите попиват вода и подът  овлажнява.Ето защо и върху тази настилка  се полага както по-горе слама или дървен под.

Настилка  от бетон – прави се с 120—150 кг.цимент на куб.м. земно-влажен разтвор, като се трамбова до дебелина 10 –15 см.Над бетона се прави 2—3 см.циментова замазка – но не гладка ,за да не се плъзга животното.Понеже и бетонът държи студено , то може да се използва  вместо чакъл, чиста сгур смесена с трошляк от тухли.дебелината на бетона обаче трябва да е 20—25 см. за да се повиши издръжливостта му.Върху този бетон се прави циментова замазка.    За по лесно отичане на водите и пикочта на настилката на пода се дава наклон  към вадата.Той е различен за различните подови настилки: # за  калдаръм 5—7%  ;  # за тухли и бетон 1 –3 %  – фиг

.

Торищната  пътека  обикновено се настила както леглата за добитъка . Но може да се направи и по-икономично , например само от калдъръм, защото по пътеката става само движението на животните и изхвърлянето на тора. На тази пътека също се дава наклон към вадата. Пикочната вада се прави с корубесто или корито-образно напречно сечение от бетон върху който се полага полирана циментова замазка.Вадата  трябва да е широка  20—30 см. и дълбока не по-вече от 15 см. ,за да не се препъват животните. – фиг.

                                         

На вадата се дава наклон от 1—7 %  като водите се отвеждат до торището с канал – започващ извън сградата на обора , в началото на който се прави сифон за утаяване на твърдите отпадъци  за да се предотврати запушването му. – фиг.

  • ЯСЛИ

Те се правят масивни или дървени във формата на корито.В тях се поставя храната – зоб или сено.Може да служат и за поене с вода.Масивните ясли са за предпочитане защото са конструктивно (стабилно)свързани с терена,съгласно противопожарните строителни норми .Масивните ясли се изграждат от добре изпечени тухли на циментов разтвор или от бетон във вид на коруба.Страната ,откъм която се храни животното ,е 45см. над нивото на леглото ; другата страна е издигната с още 20 см.,за да се задържа храната.Дълбочината на коритото е 25 см.,а ширината –50 см.,а общата ширина със дебелината на стената =70см.така иззидана ,тя се измазва с полирана циментова замазка.Всички остри ъгли на яслите трябва да се заоблят, за да не се нараняват животните.Още при зидането на известни разстояния,на каквито се предвижда да се разположат животните  ,се взижда по една желязна халка за връзване.Животните се  връзват със синджир към яслата – всяко поотделно или общо.При общото връзване освобождаването на животните става по бързо.Целта е животното да може свободно да се движи на мястото си , като движението вляво и дясно е ограничено.По този начин то неможе да посяга към съседното място в яслата и да яде храната на съседа си.Разбира се,зидането на яслата се прави върху основната зидария от камък или бетон.Когато яслата се поставя на външна стена,основата  и се съединява с тази на стената.Зиданата ясла може да се изгради и с височина 25 см. над пода ,ако торът от обора се почиства(вдига)два пъти седмично. фиг.q 1

Пътеката за хранене може да има нивото на общите легла или да се издигне, тя може да се остави без настилка ,като се постеле само с пясък  или да се q 2настели с глинена настилка.Дървените ясли се правят във вид на корито ,което се поставя върху зидана подложка от тухли или бетон.Върху нея се поставя и закрепена греда 10 х 12 см.; на нея на всеки 1.00 – 1.50 м.перпендикулярно се поставят други къси гредички.На тази дървена поставка се закрепва здраво коритото – което се прави от здрави борови дъски с дебелина   4—5 см. Дъската на дъното е по-дебела ,като се издълбава малко корубесто ,за да се “загубят”ъглите ,където би оставала храна ,а от там и замърсяване.Височината на зиданата подложка заедно с дървената скара (поставка) е 35 см.Дълбочината на дървеното корито е     25 см. ,а ширината – 50 см.За да се запази храната от разпръскване, на обратната страна на храненето се поставя полегата дъска – около 20 см.широка.Когато леглата  са в два реда, а добитъка се разполага с глави една срещу друга ,зиданата подложка може да се използва за подпиране на гредите от таванската конструкция на обора.На надлъжната греда от поставката се закрепва желязната халка за връзване. фиг.q 3

q5

Докато зиданите ясли служат и за поене ,дървените нетрябва да се използват за тази цел,а само за полутечна храна.При малките обори добитъка се извежда за поене на двора, като поилката се поставя при кладенеца или чешмата. фиг.q4

  • ТАВАНСКА КОНСТУКЦИЯ

За малките обори когато таванът се използва за сеновал,конструкцията на тавана трябва плътно да изолира обора от тавана ,както против пожар ,така и от влажният въздух ,който влияе на фуража и ще го развали.Освен обикновен гредоред с междинен под ,пригодна и икономична е конструкцията с гредоред ,при който върху гредите се наковават една до друга полуобли гредички от подръчен материал.Дебелината на тези гредички е 5—8 см.Над тях се полага глинена замазка с дебелина 5—8 см ,смесена със слама и гладко загладена отгоре.Тази замазка образува пода на тавана и е пригоден за сеновал.Вместо полуобли гредички може да се използват дъски или “капаци” като отгоре пак се прави глинена замазка.Може да се използват дълги обли дървета ~ 5 см.дебели, като се увиват със слама ,навита като въже,така увитите дървета се намазват с глинен разтвор,а като изсъхнат се наковават плътно едно до друго над гредореда .Над тях се прави настилка от глина. Височината на оборното помещение е 2,70 –3,30 м.

  • ПОКРИВ

Когато таванът ще се използва за сеновал,той се прави с надзид,за да се увеличи пространството.В такъв случай за предпочитане е покривът да се направи седлообразен вместо на четири води.За покривната конструкция се използва също подръчен материал, а покривните керемиди се полагат на летви. фиг.

eo1

  • Осветление – прозорци и врати

Оборът трябва да бъде достатъчно светъл,за да се чувства добитъкът добре и здрав.Прозорците на малките обори се поставят само на едната страна на сградата- на слънчевата. Отношението на площта им  спрямо пода на помещението може да достигне  1: 15—18 , докато в жилищните помещения то е средно 1 : 7. Много е важно светлината да не в очите на животните.Ето защо най-благоприятно е осветлението което идва от към гърба или отстрани на добитъка.При разположение на добитъка с глави към външните страни  на обора ,осветлението идва направо в очите му и това налага прозорците да се поставят високо над пода.Затова те трябва да бъдат широки и ниски и да са на около 25—30 см. под тавана(височината на щурца).Средният им размер е 1.00—1.50 х 0.60—0.80 м.               фиг.

eo2

Обикновено прозорците са дървени, но могат да се правят и железни.Както едните , така и другите трябва грижливо да се боядисват с боя,за да се предпазят от влагата,която неминуемо се появява зимно време по тях. Ето защо двукатните прозорци са за предпочитане.Поради формата им ,отварянето на крилата трябва да става надолу по хоризонталната ос на въртенето.През прозорците става и проветряване на обора,трябва да се отварят само някои,а не всички прозорци. фиг.

eo3

  Вратите на обора трябва да са достатъчно широки за ръста на животното = 1.20—1.50 м.,поради което те трябва да бъдат двукрили.Височината им е 2.00—2.50 м., ако торът се изнася машинно размерът( ширината) на вратите се увеличава 2.50 х 2.50 м.Вратите се отварят навън и пред тях не се правят стъпала ,а се изгражда рампа с малък наклон ,която се настила с калдъръм. фиг.

  • ПРОВЕТРЯВАНЕ

Сменянето на въздуха в обора е наложително ,особено зимно време.Освен от дишането въздухът се разваля и от изпаренията чрез кожата. Проветряването може да стане по естествен или  по изкуствен път.То се основава на разликата в температурата и теглото на топлия и студения въздух. Изкуственото проветряване се прави по два начина : а) хоризонтално           б) вертикално,предизвикано от разликата в температурите на външния и вътрешния въздух,както и от вятъра.

а) ХОРИЗОНТАЛНО ПРОВЕТРЯВАНЕ – за да може да се раздвижва набраният топъл въздух ,на външните срещуположни стени  се оставят проветрителни дупки.В тях се взиждат глинени или добре гледжосани тръби с вътрешен диаметър 10—15 см.Тръбите трябва да са толкова дълги, че да стърчат по 5 см. от двете страни на зида.По този начин кондензираната вода, която винаги се явява зиме в тях,непротича по стените,а капе извън тях.Те се поставят наклонени  като вътрешният им край е по- високо от външният.Броят на проветрителните канали зависи от броя на добитъка – приблизително на всеки три до четири глави добитък трябва да се постави  по една тръба. фиг.

eo4

    б) ВЕРТИКАЛНО ПРОВЕТРЯВАНЕ – топлият въздух се набира до тавана на обора.Когато в тавана се направи канал – шахта , водеща до над покрива(като комин) топлият въздух безпрепятствено се отвежда през него.Такива “проветрителни шахти “ се поставят в средата на обора за да става  равномерно проветряване на въздуха.Напречното сечение на шахтата е квадратно и се определя от броя на добитъка.

eo5c

eo6

Брой на главите

Вътрешен размер на  шахтата в см.

Средна височина  на шахтата в м.

4

35х35

8,00

6

40х40

8,00

8

50х50

8,00

10

55х55

8,00

12

60х60

8,00

14

65х65

8,00

16

70х70

8,00

Не е удобно да се правят  шахти с голямо напречно сечение ,за предпочитане са две или по-вече по малки ,сборът на които да дава необходимото напречно сечение.Проветрителната шахта се изгражда  се изгражда с дървени стенички,направени от греди и се наковава от двете страни с дъски.Минаващият топъл въздух неминуемо създава конденз по вътрешната стена затова там дъските се импрегнират  с катран или се покриват с асфалтова мукава.Между външната и вътрешната стена на шахтата се поставя изолиращ материал-ситна слама, дървени стърготини,суха сгур и др.Шахтата се издига над покрива и завършва с отвори на четирите страни.На долния отвор на шахтата се поставя подвижен капак, чрез отварянето на който може да се регулира излизането на въздуха,той се пригажда да стои затворен ,като се отваря само при нужда.Проветрителната шахта може да се продължи до пода на обора,като се изграждат два проветрителни отвора ,първият на 0.50 м от пода , а вторият до тавана на оборната сграда – зимно време горният капак се затваря и въздухът излиза само през долният отвор,така топлината в обора се запазва,а лятно време горният капак се оставя отворен-което води до разхлаждане на помещението.За да не пречи ,такава шахта се изгражда прилепена към някоя от страничните стени ,но пак трябва да завършва над билото на покрива. фиг.

eo5b

eo5a

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: