Забравени занаяти–Бъчварство / Cooperage-forgotten crafts


  • Кратка история на занаята:

От траките до днес, един от основните поминъци в България е отглеждането на грозде и производството на вино. Не един античен автор е възпял тракийското вино, рецептите за което се предават от баща на син, поколения наред…Но за хубавото вино освен хубаво грозде е необходимо и добро буре. Бъчварството е една не заглъхнала традиция в българския бит .Бъчвата навлиза през IX век и от тогава до днес нашите майстори усъвършенстват своите умения. Професията се практикува преди всичко от мъже.Необходими са бързи и точни движения на ръцете и пръстите,издръжливост ,наблюдателност и „мерак”…

Цялостният процес за изработването на бъчви или бурета изисква предварително подготвени сухи дъбови, черничеви или акациеви дъски. Първо те трябва да се уеднаквят по дължина, да се изрежат и с помощта на специален шаблон  да се пригаждат една към друга. По този начин се определя желаната вместимост на съда. Така пригодени всички дъски се прикрепят наредени в специален калъп, обхващат се с телено въже по външния обиколен перваз на бурето и се опалват с огън. С помощта на бъчварската стяга се свива въжето до нужното прекривяване (извиване) на дъските във формата на дъги, по които бъчварят веднага нахлузва обръчи. До началото на миналия век обръчите са правени от цепени лескови пръти, а след това са заменени с железни.

  1. Използвана дървесина:
  •    Широколистна дървесина:

Най-голямо приложение намира дървесината на ДЪБА / става въпрос за белият дъб/, другият вид дъб-червеният( т.н.-цер )се използва в строителството.drying

Буковата дървесина се използва за бурета за съхранение на гъсти течности/т.н. – пулп/,например гликоза, пчелен мед и т.н.Дървесината на акацията се използва за направа на дребни сувенирни стругувани изделия.Черничевата дървесина се използва за направа на малки буренца за ракия.

  •     Иглолистна дървесина:

 Дървесината на ЕЛАТА се използва за направа на каци за течности или мазнини.

МУРАТА се използва за направа на КАНЕЛКИ .

2.   Термини в бъчварството:

# Вместимост – количеството на даден продукт в килограми което може да се побере в обема на бъчварският съд.

# Обем – вътрешното обемно съдържание в литри вода при температура =40 C

# Корем – средната най-издута част на буретата и бъчвите.

# Фрош – профилът които се дава на челата на дъгите на бъчварският съд.

# Фаза –  наклоненото скосяване на дъските образуващи дъната на бъчварският съд, различават се вътрешна и външна фаза.

# Вътор – жлебът изрязан близо до челата на околните дъги от вътрешната страна на бъчварският съд ,по цялата окръжност в която лягат дъната.

# Щосване – стесняване ширината на дъгите,чрез наклонено изрязване на тесните им страни –това дава възможност да се образува правилната издута форма на бъчварският съд.

# Калемене – изтъняване периферната част на дънната ,за да прилепнат плътно във вътора => това е следствие от направата на вътрешна и външна фаза на дъната.

# Герник  – това е сводовата кривина на дъната/издутината е навътре/-използва се при големи стационарни бъчви и кадуси.Използва се за да се преразпредели хидростатичното налягане към въторният сектор.

# Врана – кръглият отвор върху една от дъгите на корема на бъчвите.

# Щик – стесняване на ширината на дъгите,от средата към краищата =>при coopкоето се получават бъчви със стабилна форма и обем.   Щикът  се изразява със съотношението

D –d d  ; когато това  съотношение е 1 /6 имаме  максимален обем, при стабилна форма.

# Тяло – нарича се скелетът на бъчвата образуван от околните дъги пристегнат с обръчите.

# Главник – крайният най-широк обръч пристягащ, края на дъгите към дъното в мястото на вътора.

   3. Форми и конструкции :snap-roll

Колкото главникът на една бъчва се приближава до дължината на дъгите, толкова бъчвата изглежда по-груба.

  • Видове бъчви според диаметъра на главника и дължината на дъгите:

Българска / возилница/  – тя е с ГЛАВНИК с диаметър 2/3 от дължината на дъгите.Правени са по изключение и бъчви сглавник 3/4 от дължината на дъгите – наричани са “батлаци

# Европейска – тя има главник с диаметър 4/5 от дължината на дъгата .По своята външност бъчвите са по груби и по-ниски.Имат следното преимущество пред българската бъчва – при една и съща височина с нея, имат по-голям литраж.

# Руска – имат диаметър на главника 5/6 до 9/16 от дължината на дъгите.Формата им се доближава до формата на варелите.

  • Втори начин за определяне на формата :

Формата на бъчвата може да се определи и от съотношението Н –височина на дъгата и Д1 -външен диаметър на корема на бъчвата => Съотношението трябва да е от 0,94 до 1,30.

 За да се запази условието бъчвата ,да има най-голям обем и за направата и да е необходим най-малък разход на дървесина , отношението на вътрешната височина към вътрешният диаметър на корема трябва да бъде : h / D =~1.Това отношение е спазено при бъчвите за винен дестилат.При буретата това отношение е от 1 до 1,25 .

 Отношението  (D1– d1 ) / D1  => както вече беше споменато ,се нарича ЩИК и с него се определя изпъкналостта на бъчвата.То се изразява с проста дроб и е от 1 / 6 до 1/12.Тези дроби показват че бъчвите трябва да се изработват с ЩИК от 6 до 12, което означава, че при обработка челата на дъгите трябва да бъдат по-тесни с  1 / 6 до 1/12 от широчината,която те имат в средата.

     4. Конструктивни елементи на бъчварските съдове:

  • Дъги –Дъгите биват околни и дънни.В зависимост от това и размерите им са различни.
  • Обръчи –Това са елементи които крепят бъчвата.

Обръчите биват : # въторни – те опасват челата на дъгите в областта на вътора/канала в който се поставя дъното на бъчвата/, или да съм по-точен => 10 милиметра под него  по посока на корема.Въторният обръч е известен още под името ГЛАВНИК.

                                            # коремни – колкото коремните обръчи са по-близо до средата на корема, толкова бъчварският съд е по-здрав.Установено е от практиката е , че ако една бъчва има 4 обръча /два въторни и два коремни/, разстоянието между коремните обръчи трябва да бъде равно на половината от външната височина ;при 6/шест/ обръча- с два междинни-разстоянието между коремните обръчи трябва да бъде 1/3 от височината.Обръчите трябва да се набиват добре и да се закрепват против изместване с Г-образни гвоздеи.

  • Вътор – детайли на вътора: Въторът е един от главните възли на бъчварският съд, поради това е много важно да се спазват известни условия при изработването му.Дълбочината му не трябва да надминава  1/4 до  1/3 от дебелината на дъгата .Ако се надхвърли тази граница се намалява здравината на бъчварският съд.Плътността на бъчварските съдове зависи от свръзката на дъното с тялото на съда. От практиката е установено , че широчината на ФАЗАТА (Фаза – наклоненото скосяване на дъските образуващи дъната на бъчварският съд, различават се вътрешна и външна фаза) .Освен товаsnap-roll1 вътрешната фаза се прави на дълбочина 2/3 от дебелината на дъното, а външната –на 1/3.Ъгълът между тези две фази е винаги остър.Разстоянието между челото на дъгите и вътора се определя в зависимост от вместимостта на бъчварският съд и налягането върху дъното.То се приема най-малко 20 мм. и най-голямо –40 мм. фиг. snap-roll2

Дъските на дъната се закрепват една към друга с двувърхи гвоздеи, а когато съдържанието не търпи метал-с дървени дюбели.

На лагерните бъчви, където налягането върху дъното е голямо, се прави вдаване на плоскостта на дъното НАВЪТРЕ – нарича се ГЕРНИК.За да се получи “герник”,въторът се изрязва по крива линия, а не в една равнина.За още по-голяма здравина ,се поставят напречно на дъгите на дъното ,греди (гермета),които се хващат с болтове към дъното.snap-roll3

5. Инструменти за ръчно обработване на бъчвите:

По долу изброените ръчни инструменти се използват за поправка на машинно изработени  бъчварски съдове , както и за изработване на нови в малките бъчварски работилници.

# рендета– биват: – право – за рендосване на дъната, както и напречните повърхнини на дъгите: фиг.things02

криви рендета – за вътрешно /изпъкналото ренде/ и външно/вдлъбнато ренде /рендосване на бъчварските съдове. фиг.things

                 # крива тесла  – служи за отстраняване на дефекти от вътрешната страна на бъчвите – фиг.

things01

                

 

# опашна огрибалка –служи за почистване на бъчварските съдове отвътре, както и на тесни и дълги съдове, като каци, чебури, буталки и др.

фиг.things04

            

              # цикла – служи за циклене на бъчварските съдове:  фиг.

             # натегач – служи за отваряне на дъгите и поставяне на папур/с цел уплътняване/ във вътора и между дъгите до коремният обръч. фиг.

             # баскията или още набивач –състои се от метална и дървена част, завършваща накрая с метална гривна.Върху баскията се удря с чук и се набива обръчът. фиг.things03

Освен тези инструменти се използват – ПЕРГЕЛ и ЪГЪЛ.

      6. Изработване на бъчварските съдове:

Изработването на бъчварските съдове протича в следната последователност:

  • обработване на околните дъги и направа на тялото на бъчварският съд

# Обрязване на дъгите по дължина – За да се произведат съдове с определен литраж,дъгите трябва да бъдат с необходимата дължина.Обрязването се налага поради дефекти в челата , извършва се на циркуляр.

# Рендосване на широките страни на дъгите – за да се получат съдове със закръглена форма,те трябва да имат дъговидно напречно сечение, за да се получи тази форма—дъгата отвътре да бъде вдлъбната , а отвън-изпъкнала. rainbow

Това е особено важно за съдове с малък литраж, при големите съдове и при тесните дъги – тази заобленост е много малка.При ръчният способ на изработка на бъчварски съдове- за тази цел се използват правото, изпъкналото и вдлъбнатото рендета.

# Щосване на дъгите – за да се създаде необходимата плътност и да се придаде необходимата външна форма на бъчварските съдове ,на дъгите се придава съответен профил, като се рендосват по тесните страни.Всяка дъга трябва да се щосва ТОЧНО С ОПРЕДЕЛЕНА РАЗЛИКА МЕЖДУ ШИРИНАТА В СРЕДАТА  И В ДВАТА И КРАЯ.

фиг.template rainbow

Тъй като публикацията описва основно ръчното изработване на бъчварски съд, то тук е мястото да обясня как се изработва шаблонът на горната фигура.Този шаблон е КЛЮЧЪТ за правилната форма на съда, както и за това този съд да може да се използва по предназначение, т.е.да съхранява течности!template rainbow01

Разликата между диаметъра на корема и челото на бъчвата,разделена на диаметъра на корема и умножена по сто, дава процента на стесняване на всяка дъга.Ако диаметъра на корема е D ,а на челото d ,процентът на стесняване ще бъде   D –d D  *100 [ %]

Пример : ако D= 1000mm, а d =800mm , процентът на стесняване ще бъде 20 %, т.е.всяка дъга ще се стеснява от средата към краищата с 20 % => щикът на този примерен съд ще бъде 5  (да си припомним че бъчвите трябва да се изработват с ЩИК от 6 до 12)

Щосшаблоните се изработват от тънки дъсчици или шперплат и се правят за всеки вид и размер бъчви.Начертават се на хартия в естествена големина въз основа на стандартните сечения на бъчварския съд в коремната част и в челата.Деленията на шаблона се установяват чрез отношението между разликата от коремният и челният диаметър=>отнесено към коремният:

     ПРИМЕР:бъчварски съд с коремен диаметър 1000mm=1m. и диаметър на челата 750mm.=разликата е 250mm.Отношението 250/1000 =1/4 =>това отношение показва че всяка дъга трябва да бъде стеснена в челата със 1/4 =25% спрямо широчината на корема или бъчвата се изработва с щик 4 . За да се нанесат деленията на скалата, наляво от засека на щосшаблона се нанася действителният размер на най-широката дъга,например 120mm , на нася се чертичка 1 с посока на радиуса.Надясно от 1 на разстояние 1/4 * 120 =30 mm=3 cm се нанася чертичка 2 ,по-нататък на разстояние (120mm=12cm – 30 mm=3 cm =>9cm) 9* 1/4 = 2.25 cm се нанася чертичка 3 ,следващата чертичка се нанася на разстояние (9 – 3 =6 cm) =>6* 1/4= 1.5 cm се нанася чертичка 4 ,по този начин се нанасят чертички 5,6,7 и т.н.до засека.Така нанесените деления се разделят наполовина за по-точна скала.

Ако на друга бъчва отношението не е 1/4  а  1/3 , то и деленията ще се изчисляват и нанасят на разстояние 1/3 .С помощта на щосшаблона се контролира не само стесняването на дъгите в краищата ,но и наклонът на тесните страни по посока на радиуса на бъчвата.

След обработване на всички дъги се пристъпва към сглобяване на скелета на бъчвата и свиване на коша.Събирането на коша на бъчвата се извършва около челният работен обръч, като първата дъга се захваща със скоба към обръча, така се получава ВЕТРИЛООБРАЗЕН скелет на тялото.

фиг. rainbow01

Свиването на този скелет в тяло става чрез опалване(т.е.запалване на огън в средата на коша , като външната страна на дъгите се охлажда с вода за да се избегне запалване на съда ,като се постигне само пластифициране на дъгите),като предварително е прокарано стоманено въже и стяга която с помощта на свивачен винт или лебедка се получава бъчва на кош.Ако бъчвата се изработва от сухи дъги,след свиването и на коша ,тя се оставя да съхне известно време,като НАБИВАНЕТО НА ОБРЪЧИТЕ ТРЯБВА ДА СТАНЕ ДОКАТО БЪЧВАТА Е ОЩЕ ТОПЛА,за да се затвърди така получената форма.

  • въторене

Въторният възел представлява НАЙ-ВАЖНАТА конструктивна част на бъчварският съд.Това е и най-слабата и уязвима част ,където стават най-честите повреди.Под въторене обаче се разбира не само изрязване на въторният жлеб,но и операциите по подрязване на челата на дъгите, по направа на ФРОША/изрязване на челата с наклон 5—10/ Изработването на въторният канал се извършва с фрезмашина, а в малките работилници с ръчно въторно ренде.Дълбочината на вътора не трябва да надминава 1/4 до 1/3   от дебелината на дъгата. фиг.snap-roll1

  • обработване на дънните дъги и направа на дъна

Обработването на дънните дъги и направата на дъната протича в следната последователност:

# Рендосване на дъгите на абрихт –първо се рендосват широките страни, след това тесните.

bottoms of the vat                       # Сортиране на дънните дъги по дължина,в средата се нареждат най-дългите, след това по-късите и накрая т.н.крила на дъното.За да не се разместят при сковаването,се поставят бележки по дъските.

# Сковаване на дънните дъги – извършва се с двувърхи гвоздеи, преди сковаване всяка дъга откъм тясната страна се подмазва с тесто/тестена каша/ и се поставя папур.

# Калемене на дъната – така скованите дъна се подрязват на банциг, след което на фрезмашина се калемят/скосява се челата на дъното , т.н. ФАЗА на дъното- ВЪТРЕШНАТА фаза се прави с дълбочина 2 / 3 от дебелината на дъното, а външната на  1/ 3  -ъгълът между тях е винаги остър.

 

# Почистsnap-roll3ване – преди задънване с дъната се пристъпва към почистване и изглаждане на неравностите вътре в бъчварският съд, като се използват ръчно ренде или крива огрибалка.

  • задънване и външна обработка на бъчварските съдове

След почистване отвътре на бъчварският съд се пристъпва към сваляне на челният обръч с помощта на чук и баския, така че краищата на дъгите да се изправят ветрилообразно/това става най-лесно, когато бъчвеното тяло е в изправено положение/.При това положение се взема дъното с едната ръка и се вмества в част от вътора,ЧЕЛОТО НА СРЕДНАТА ДЪСКА НА ДЪНОТО СЕ ПОСТАВЯ ВИНАГИ СРЕЩУ ДЪГАТА НА КОЯТО ЩЕ СЕ НАПРАВИ  ПОСЛЕ “ВРАНАТА” /отвора за наливане на течност в бъчварският съд/.След като по-голямата част от дъното е в жлеба на вътора, с помощта на  “натегача”и чук  се вмества и останалата част/за това спомагат направените преди това скосяване на челата на дъгите-“фрош”  и скосяване на челата на дъната-“фаза”/

След поставяне на едното дъно, се зачуква обратно челният обръч, за да се стегне дъното във вътора и се пристъпва към поставяне на второто дъно, като посоката на дъгите на първото дъно трябва да съвпадат с посоката на  дъгите на второто дъно !

# Папурясване – употребата на сухи папурови листа, се използват за  подобряване на херметичността на съда/папуровите листа се берат докато са зелени , сушат се на сянка и преди употреба се накисват във вода за да станат пластични/.След поставяне на второто дъно, с натегача се пристъпва към отваряне на страничните дъги,една по една и се вмества във въторният канал с помощта на тъп нож или длето папуров лист, по същият начин се поставя папурово листо между страничните дъги-желателно е този папуров лист да стига до челото на коремният обръч. 

След папурясването се пристъпва към пробиване на отвора за “враната”и този за канелата.Свалят се коремният и междинният обръч и се прави външно почистване и заглаждане на бъчварският съд.

След външната обработка , обръчите се набиват окончателно-като се блокират срещу разместване чрез сковаване с “г”образни гвоздеи, боядисват се челата на околните дъги и обръчите с маслена боя.


Използвани формули:

#  Дължина на окръжност:       C = Π * D = 22 / 7 * D

#  Лице на кръг :                       Q = Π * r2 = ( Π * D2 ) / 4

#  Обем на цилиндричен съд : V = Π * r2 *H= [( Π * D2 ) / 4]* H


Така готовият бъчварски съд е готов за експедиция.

coopersВ памет на последното бъчварско семейство което познавах /моите баба и дядо/.

        In memory of the last family  coopers!

6 responses

  1. Уникално полезна статия! Браво на автора и на източниците на информацията! В наше време все повече се налагат пластмасовите бидони, но вкуса и качеството на виното са коренно различни в единия и другия съд! За ракията не е толкова от значение.

  2. Благодарим за полезната информация -браво

  3. Много интересна статия,използвах я практи4ески.И останах удовлетворен .

  4. Браво! Ха дано и повече млади майстори я прочетат,че си заминава занаята,а виното си иска бъчва…..Да е жив и здрав автора!

  5. blagodarim za iformatsiyat

  6. Йордан Нечев | Отговор

    Браво!Много задълбочена статия свързана с бъчварството.От детството ми имам много хубави спомени свързани именно с дядо ти,който искаше да ни заинтригува с този занаят.А даже ски и шейни ни правеше.Радвам се че по този начин си почел паметта им.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: