Конструктивни части на селската къща


  • Стени

       Къщата се изгражда с подръчни материали,тухли,кирпичи или с паянтова конструкция.Понеже приземният етаж в планинската къща не е предназначен за живеене,може да се изгради с каменна зидария.Изравняването на тази зидария на всеки 0.60—1.00 м.може да стане с дървена скара, каквато се е изграждала и в старите къщи. Тази скара, състояща се от две надлъжни греди, свързани с напречни на всеки 0.60 м.по дължината ,обикновено е от дъбово или буково дърво.Каменната зидария трябва да се фугира грижливо с вдлъбнати или изпъкнали фуги с варо-циментов разтвор, но без да се зацапват самите лица на камъните. фиг.

st1st2

  Стените на помещенията,предназначени за живеене,се изграждат, както следва:

  1. От тухли – за външните зидове за предпочитане с дебелина тухла и половина( 0.38м.) с обикновен варов разтвор.В източна България—Варненско , се прави икономична комбинирана зидария с тухли и кирпичи на варов или глинен разтвор.Външните стени се зидат с напречни легнали и надлъжни изправени редове- тухли, а от вътрешната страна се допълва с кирпичи .Размерите на кирпича са 12 х12 х18.5 см.или 12 х 12 х 25 При добре избрани  изпечени тухли,външната стена на зидарията може само да се фугира , вместо да се измазва цялата стена.
  2. От каменна зидария,като от вътрешната страна се изграждат едновременно с тухли или кирпичи за изолиране против студ.
  3. С паянтова конструкция – стените на къщата се изграждат с дървен скелет, след това се прави покривната конструкция и след като се покрие с керемиди или цигли ,се прави пълнежът на стените – който може да е с тухли,кирпичи или плет и др.Стените се измазват отвън и отвътре , без да се оставя да се виждат гредите на скелета , тъй като в повечето случаи той се изгражда от буков или дъбов материал който невинаги е с правилни ръбове.   фиг.

            st3

  • Подова , таванска и покривна конструкция

    Подовата и таванската конструкция се прави от иглолистен или широколистен материал, на гредоред.Между гредореда е наложително да се направи междинен под(каратаван) с пълнеж за изолиране против студ.Желателно е междинният под над зимничните помещения да бъде с по-дебел пълнеж.Таванът на зимничните помещения се прави с летви и таванска мазилка.За да се проветряват не-зимничните пространства( между терена и гредореда), на външните и разделителните стени трябва да се оставят проветрителни канали (хоризонтални) 14 х 14 см.,като на външните отвори се поставя мрежа ,за да невлизат гризачи и др.малки животни.Подът на помещенията е  от 4 см. дебели дъски , широки 10 – 12 см.,наковани на глъб и зъб.Подът на чардака може да бъде направен с гредоред,положен на зидани каменни колони и накован  с дъсчен под(дюшеме).Ограденото с каменна зидария пространство може да се запълни и с добре трамбована пръст.Може да се положи и масивна настилка от каменни плочи,тухли,бетон и др. фиг.

win3

   Покривът се прави обикновено  на четири води, той може да се изгради и седлообразен      ( с две плоскости) Покривният гредоред се поставя върху малък надзид ~ 20—25 см. като конструкцията се изгражда от широколистен или иглолистен материал.Наклонът на покрива зависи от избраният покривен материал.За марсилски тип керемиди наклонът на покрива не трябва да надминава отношението 1 : 1.75 , а за български(корубести)керемиди 1:2 спрямо половината му отвор. фиг.

win1                     win2                 

  • Врати и прозорци

       Външните входни врати  на къщата се правят двойно ковани, с малко прозорче за осветление на преддверието , а вътрешните – обикновени таблени на каси и первази по най-икономичен и целесъобразен начин.  Прозорците се правят двукатни, отваряеми навътре , но има и вариант – два отделни прозореца с пречник ( кемпфер ) като външните крила се отварят навън , а вътрешните навътре, като между тях има ~15—18 см.въздушна възглавница. В много случаи на прозорците се поставят ковани капаци,които предпазват от вятър, студ ,злосторници , а същевременно придават по-хубав и битов характер на фасадата.

    Дървените  колонки , парапетът за стълбите на чардака и др.трябва да бъдат особено грижливо изработени. фиг.   ver2

Чардакът в някой от старите битови къщи е изработен с особена грижа и любов,а на много места у него не липсват и художествени дърворезби, по този начин той става  най-важният и ценен архитектурен мотив в нашата битова селска къща.

  • Огнище и отопление до 1950 г.

    Старата селска къща има само едно огнище в общото помещение- “къщи”,направено по най-примитивен начин. Над огнището започва широк комин, който преминава през тавана и покрива.На това огнище се готви , с него се отоплява и помещението.Отоплението е недостатъчно,защото както газовете от горенето ,така и топлият въздух излизат през този широк комин,който няма възможност да се затваря.Сега ( 1950г.) огнището се оформя като оджак ( камина). фиг.

f1

Той започва от пода  на помещението  и на около 1.50 м. над него се засводява  и въвежда в комин с напречно сечение , по-голямо от обикновеното.Известно подобрение на оджака се постига , ако в комина се направи приспособление за затваряне с подвижен капак ( клапа ) След като огънят се превърне в жар, коминът се затваря за да не излиза топлия въздух от помещението.Този оджак може да се продължи като зидана печка и в съседното помещение—спалня.По този начин помещенията могат да се отопляват от едно място.В тази печка се горят предимно дърва.желязната кухненска печка, в която се горят както дърва, така и каменни въглища , напоследък заменя зиданият оджак.

One response

  1. Валентин Александров | Отговор

    Хареса ми.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: